fallback

Отношенията с Русия забиват клин между Унгария и Полша

Съюзничеството на двете страни от Вишеградската група изглежда отива към своя край

11:41 | 02.04.22 г. 15

Войната в Украйна разби основите на дългогодишното полско-унгарско политическо приятелство.

Варшава предвожда призивите за по-агресивен отговор на инвазията на Русия в Украйна, докато Будапеща прави всичко възможно да не избира страна между Запада и руския президент, пише Войчех Пшибилски, главен редактор на Visegrad Insight и сътрудник за бъдещето на Европа в Института по човешки науки във Виена, в анализ за Politico.

Така някогашните приятели с еднакво мислене се озоваха на противоположните страни на една от най-тежките кризи в близката история на Европа, посочва той.

След издигането на консервативната партия „Право и справедливост“ в Полша през 2015 г. унгарският премиер Виктор Орбан откри обща кауза с правителството във Варшава. Властта и в Полша, и в Унгария е под обстрел заради атаките си срещу медиите и съдебната система. Така Унгария и Полша оформиха идеологически блок – подкрепяйки се взаимно, когато Брюксел и други европейски столици ги обвиняваха в отстъпление от демокрацията.

Заедно с Чехия и Словакия, Полша и Унгария формират т.нар. Вишеградска група от централноевропейски държави. Те се присъединиха едновременно към Европейския съюз (ЕС) и НАТО.

Едно от нещата, които тези страни споделят, са репресиите от Русия. Това обаче не притеснява Орбан да се сближи с Москва. Путин даде на Орбан най-евтините цени на газа в Европа, специални заеми за финансиране на проекта за разширяване на унгарската атомна електроцентрала „Пакш II“ и инсталира руската Международна инвестиционна банка в Будапеща.

Когато става дума за Путин, подобни услуги не са безплатни. В замяна на подкрепата на Русия правителството на Орбан организира официалните си медии да следват разказа на Кремъл толкова отблизо, че основните пропагандни канали на Москва дори не се наложи да се разширяват в Унгария.

Будапеща също стана съюзник в ЕС за Путин и други антидемократични сили като Китай, като изигра блокираща роля в усилията да се противопоставят на тях.

Въпреки че този модел на поведение привлече внимание преди войната в Украйна, агресията на Путин сега направи невъзможно пренебрегването на тези факти - дори за съюзниците на Орбан във Варшава. След посещението в Полша на президента на САЩ Джо Байдън миналата седмица президентът на страната Анджей Дуда даде интервю за главния независим телевизионен канал, в което критикува унгарския лидер, че е отказал смислена подкрепа на Украйна.

Само седмица по-рано тримата десни премиери на Чехия, Полша и Словения отидоха в Киев, за да се срещнат с украинския президент Володимир Зеленски, като буквално се дистанцираха от унгарското ръководство.

Орбан продължава да отстоява позициите си. Когато Зеленски записа директен видеопризив, в който напомни на унгарския лидер за клането на евреи, извършено на брега на река Дунав по време на Втората световна война, отговорът от Будапеща беше да омаловажи думите му просто като изказване на бивш комик и да обвини правителството в Киев за намеса в унгарската политика.

В неделя в Унгария се провеждат парламентарни избори. Социологическите проучвания предричат ​​победа на Орбан. Въпреки че опозицията се обедини зад консервативния кандидат Петер Марки-Зай, несправедливите изборни тактики, включително измамничество, контрол над медиите и клеветнически кампании, доведоха до изоставане зад управляващата партия на Орбан „Фидес“.

Тези тактики не са чужди и на управляващата партия „Право и справедливост“ в Полша - двете правителства с радост си обменяха ноу-хау за потушаване на демократичната опозиция. Фактът, че Орбан вероятно ще бъде преизбран на 3 април означава, че мнозинството от унгарците ще са прегърнали политически дневен ред, който следва руския. Това обаче е твърде голяма хапка за Полша, която вижда Москва като най-голямата заплаха за своята сигурност.

Какъвто и да е резултатът от изборите в Унгария, това ще има трайни последици в Централна Европа. Победа на Орбан ще забие още по-дълбоко клина между Полша и Унгария, което ще предостави на ЕС възможност за справяне с нарастващия демократичен дефицит в двете страни.

Дори победата на опозицията, която е малко вероятна, не би подобрила непременно отношенията, тъй като новото проевропейско правителство вероятно ще се възползва от момента за демократични реформи и ще остави стария си съюзник сам да спори с ЕС за върховенството на закона.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:25 | 13.09.22 г.
fallback